Skip to content

На път за Западния бряг… Неизбежно през Израел

April 4, 2012

To read this post in English, go to: http://gabyinfalasteen.blogspot.com/2011/10/on-arrival-or-evening-spent-in-tel-aviv.html

3/4 октомври 2011

След изненадващо безпроблемно влизане в Израел, съм най-накрая тук, на път за Западния бряг. Донесох толкова “багаж” със себе си под формата на информация и чужди истории за това място, че ми е странно, че самата аз съм тук сега, след като знам толкова много за него и толкова малко в същото време. Тел Авив изглежда нереален, безплътен, отсъстващ. Самият град, се хващам, че ме натъжава, без да знам първоначално защо. Руско-говорящи евреи, войници, ултра ортодокси с по две виещи се къдрици от страни и бонета, всички те с готовност и любезно отговарят на безбройните и безспирни запитвания на една изгубила се пришълка(щях да кажа “чужденка”, но това не би ме направило с нищо по-различна от тях). Отнема ми време да проследя първопричината за предубедената ми и едновременно с това инстинктивна тъга спрямо този град и да си обясня наличието й. Ами да, това е то: животът тук изглежда прекалено “нормален”! Няма и следа от палестинско присъствие или дори съществуване. Всички автомобилни регистрации са в жълто, цвят обозначаващ израелско гражданство. Само табелите с имена  на места съдържат арабски шрифт, наред с иврит и английски, и това е единственият помен, че тази земя е била някога палестинска.

Забравените вече имена на палестински градове в смачканите ъгли на израелската памет

През единствената прекарана нощ в Израел отсядам чрез каучсърфинг у израелски студенти. Избрах домакина си почти наслуки, това беше моят социален експеримент и начин да опозная израелската страна на нещата “непредубедено”. Бях предварително решила, че няма да споделям истинската цел на посещението си в Израел, а именно това, че ще бъда доброволка в Западния бряг, за да не разбунвам духовете. Скоро след като се впуснахме в по-задълбочен разговор обаче, моят домакин изтъква силното си неодобрение спрямо политиката на своето правителство, Окупацията над Западния бряг сред всичко останало, и аз решавам, че мога да бъда искрена с него. Разказва ми, че по време на интервюто, целящо да определи къде ще бъде стациониран през войнишката си служба, той дръзва да заяви, че ако го разпределят в Западния бряг, би отказал да служи изобщо. “Дали защото счетоха, че съм прекалено ценен кадър за губене или какво, но това не създаде проблеми”, обяснява ми той. Неговият съквартирант и приятелката му вече са приключили с войниклъка. Приятелката е абсолютно невежа, не е чула за демонстрациите срещу окупацията на палестинска земя. Става ми тъжно. Съквартирантът обаче е информиран, негов приятел редовно ходи в Бил’ин. Като чуват, че знам арабски, споделят, че в училище имат такъв задължителен предмет, но никой не учи сериозно. По думите им, дали не шега или не, освен бъдещите заклети войници в окупираните територии, които научават фрази от рода на waqif! (стой) и hati hawiyatak (дай ми документи за самоличност), никой не си прави труда да научи и дума. Питам ги дали познават някой палестинец. Не, а и домакинът ми признава, че когато чуе арабска реч в автобуса, не може да потисне едно особено неприятно чувство, че нещо лошо ще се случи. Скоро ще го разбера сама: за кратко време ивритът ще започне първосигнално да означава същото за мен, езиковите  и расови предразсъдъци по тези земи пълзят навред и не прощават и колкото и свободомислещ да си мислиш, че си, накрая те докопват, дори и да си по тези земи за кратко, както в моя случай. Тръгнах си с едно “Good Luck”, написано под контактите на бившите войници в тефтера ми. Питам се дали бих имала смелостта и зрялостта на осемнадесет да се опълча срещу всички и всичко, което познавам, и да откажа да отслужа задължителната военна служба, в страна, в която това е най-висша ценност и необходимост. Вероятно и аз щях да бъда бивш войник, вече отвратен от всичко това, който ще пожелава успех на разни чужденци-ентусиасти, дошли да се противопоставят на всичко онова, на което ме учат моите собствени ценности и възпитание, пък били те и изкривени.

Единственото, което видях от Тел Авив, беше пътят до квартирата на каучсърфърите-израелци, на следващия ден директно се метнах на автобус за Ерусалим, трябваше да се махна от там, преди самозабравата му да ме е погълнала и мен и да съм изгубила представа за това къде съм и какво в действителност се случва. Беше изкушаващо, признавам си.

Сред донесения багаж с мен, вече споменат, беше и прогнозата ми, че ще бъда шокирана от гледката на въоръжените войници навсякъде, но сега те по-скоро ми изглеждат като част от някаква абсурдна игра, докато те са си у дома и се разхождат наоколо като обикновени хора, които по някакво стечение на обстоятелствата са в униформа и нарамили M-16. Наблизо една двойка, войник и неговата приятелка, се разхождат небрежно ръка в ръка. Единственият детайл, който прави тази картинка по-различна, е че на гърба му се поклаща оръжие. Използвам вида си на заблуден турист и бекпакър-клише, за да говоря с различни хора, под претекст, че съм неориентирана, като последното всъщност е вярно. Насочвам се към една красива блондинка във войнишка униформа, която си пие кенчето с Кола по възможно най-апатичния начин, по който допускам, че може да се извърши подобно действие. Поглежда ме с подчертана досада, когато я питам за номера на автобус, който би ме отвел до Дамаската порта в Стария град. Май е искрена в това, че не знае. Поредният невеж турист, който просто ще погледа църкви и ще си замине без да знае нищо за обстановката тук, вероятно си мисли тя. И на мен ще ми станат досадни тълпите туристи, изливащи се в Ерусалим, Витлеем и Джерико, в последствие. Безгрижно купуват картички и сувенири и ни разбират за Окупация, ни за нищо. Все пак са на почивка.

От двете страни на Стената...

Advertisements
No comments yet

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: