Skip to content

Бране на маслини в Джамма’ин

April 8, 2012

Присъствието тук само по себе си е особено образователно за някой като мен без  чувство за принадлежност към каквото и да било място, земя. Не ми се и налагало да принадлежа, тъй като винаги съм имала възможността да пътувам, докато “вкъщи” си е оставало там където си е и ме е чакало. Сега разбирам, че за някои хора оставането на собствена земя би могло да бъде заявление, че не се предават под натиска на изкушаващата идея за емиграция в чужбина. Поколение след поколение израстват с ежедневие като непрестанна форма на съпротива, и което по-страшно, растат, като научават, че това е единственият възможен живот. Установявам, че тяхната привързаност и любов към всеки къс земя, който утре може да им бъде отнет, са заразни и ми се предават.

Джамма'ин

Преди седмица отидохме да берем маслини със семейство от малкото селце Джамма’ин, 16 км южно от Наблус. Маслинените дървета на това селце са изцяло в територия C (це). Тя представлява приблизително 60% от Западния бряг днес и земите й попадат под пълен израелски контрол; това е земята около поселенията, границата с Йордания, река Йордан. Джама’ин има за съседи две еврейски поселения, едно от който е най-голямото поселение в Западния бряг, Ариел. Другото е Кфар Таппуа, чийто жители са малко на брой, но са главно идеологически заселници(заселили са се в Западния бряг, защото смятат, че тази земя им е отредена от Бог, най-общо казано), като те обикновено създават най-много проблеми. Всяка година заселници нападат жителите на Джамма’ин. Обикновено горят селските ниви, заплашват селяните с оръжие, крадат посевите им и използват пасбищата им.

Нелегалното поселение Кфар Таппуа или онова, което се вижда от него от земята на палестинското семейство

Фред и аз придружихме семейство от Джамма’ин до земята им, която е най- отдалечена от селото и съответно най-близо до нелегалното поселение Таппуа(всички поселения са нелегални според международното право, но някои от тях са нелегални и според самият Израел; това поселение е от последните). Палестинското семейство има вид на консервативно и религиозно такова, членовете му говорят селски палестински диалект. Не пилеят време да приказват с нас, както сме свикнали да правят други. Вместо това работят изключително усърдно. Интересно е да ги наблюдава човек, тъй като, изглежда, си имат свой собствен ритуал на работа. Често не поставят никакви покривала върху земята, върху които да падат маслините, а събират всяко паднало зрънце едно по едно. Колкото и непрактично да ни се струва това на нас, се присъединяваме, сякаш посветени в тайнствен ритуал, в който на всяка една маслина й се отдава заслуженото внимание, а за фонова музика звучи потропването на всяко зрънце в кофите. Семейството работи толкова старателно и педантично, че накрая на земята под дървото не остава нито една маслина, била тя суха, спаружена, зряла или голяма и хубава. Дърветата им са на стотици години и цялата тази ритуалност и отдаденост в начина на прибиране на реколтата напълно отговаря на уважението, което вдъхват тези растения-старейшини. На обед се поставя хляб между всички нас, насядали в кръг, и всеки започва да яде с прашни ръце, като подхвърля я варено яйце, я някоя краставица до някой друг в кръга. И това някак си се вписва в цялата ритуалност на деня и в отдаването на почит към пръстта, която сега лепне по всичко, което ядем. Мина ми през ума, че по-близо до майката Природа едва ли съм била.

На следващият ден сме отново със същото семейство. Главата на фамилията е строг и почти винаги смълчан човек, грубоват, често хока децата или жена си. Затова като че ли бях изненадана когато ме помоли да  придружим него и семейството му отново на следващия ден. Съзнавах, че не е свикнал да моли жена за каквото и да било и че му костваше усилия, което за мен беше признак за това, че наистина е притеснен и разчита на нашата помощ. Не беше най-забавното семейство, което сме придружавали до сега, но пък от друга страна: не сме тук, за да си подбираме компания, а да придружаваме онези, които искат и имат нужда от това.

И така, ставане в 6 часа сутринта, среща със семейството в 6:30 и работа до 4:30. През този втори ден с облекчение забелязвам, че са взели с нас и няколко момчетии от децата им, с които все пак може да се завърже лесно разговор. Сприятелих се с едно 13 годишно момче, Ааид. Говори перфектна фусха (класически арабски език) и ми разказва историята как семейството му било нападнато от заселниците на хълма срещу нас миналата година. По време на първият им ден от брането на маслини дошъл един заселник от нелегалното поселение Таппуа с две кучета, които насъскал и пуснал срещу семейството. На следващия ден ги навестили около десетина заселници, въоръжени. Обявили на семейството да прибират всичко и да напуснат незабавно земята. Този ден със семейството имало няколко чужденци, които веднага се обадили на израелската армия. Последните пристигнали след десетина минути и изгонили заселниците, които междувременно все пак успели да откраднат набраните чували маслини от семейството до този момент от деня. “Израелската армия дойде да ни помогне, защото имаше чужденец като теб да се свърже с тях. Ако се бяхме обадили ние, те нямаше да направят нищо. Затова искаме да идвате с нас и ако нещо подобно ни се случи отново, да направите това важно обаждане.”  Така едно 13-годишно, може да се каже още дете, резюмира в едно изречение какво правех в Палестина и защо семейството му  се нуждаеше  от нашето присъствие, докато самите възрастни не бяха успели да го направят.

През този втори ден една от жените бе довела сина си, за когото ме попита дали бих искала да се омъжа. За щастие предварително сутринта си бях подготвила отговор за такъв въпрос, тъй като знаех, че е доста вероятно такъв да се зададе на чужденките, да не говорим за “старите моми” като мен на 27.

Трети пореден ден с това семейство. Почваме да се вписваме в ритуалността на деня им. Този ден Ааид ми разказва за втората Интифада (Въстание), избухнала през септември 2000г. Попитах дали го е било страх през цялото онова време, докато селото му е било под вечерен режим и военна окупация. При този въпрос ми хвърли един поглед, в който  може  и да имаше доза снизхождение към чужденката, на която тези неща са й непонятни и далечни, и отговори съвсем спокойно и толкова отвъд възрастта си, че този момент си остана запечатан в съзнанието ми. “Не мога да се страхувам от нещо, към което е привикнал”, каза.

Вечерта сме поканени на вечеря у дома на дядото и бабата. Те имат тринадесет деца и днес освен тях всички внуци и правнуци са на гости по повод брането на маслини. Свиваме по една тясна уличка, свършваща в дъното с тяхната къща и още на завоя сме посрещнати от тълпа дечурлиги, която кръжи около нас и не спира да се увеличава, докато не стигаме прага на дома им. Предоставят ни се набързо два стола, за да седнем близо до вратата, домакинът също сяда, всички останали деца и невести стоят прави в стаята, вперили любопитно очи в нас. Дори не знам колко деца имаше в тази къща, чувствах се като в лястовиче гнездо, в което до преди малко се е вдигала голяма врява, а сега изведнъж всички замлъкват и поглеждат срамежливо към нас, сред потиснати хихикания, откриващи беззъби малки усмивки. Вечерята се състои на пода в другата стая, постилат няколко мушами, докато невестите донасят огромни подноси с ориз, месо и някаква супа, с която се предполага да засипем  ориза. Ние ядем в почетния кръг на стопанина на къщата. Невести и деца са отделно от нас наблизо.

Последният четвърти ден с това семейство отново съм обект на сватосвания. Отне ми време да се науча, че това е проява за чувството на хумор по тези места и следва да се взема на шега. През този ден с нас е друг младеж от семейството. Майка му ми го представя като някой, който скоро ще става баща и тогава той ни в клин, ни в ръкав, изтърсва въпроса дали бих се омъжила за него. Докато аз си подреждах изказа на арабски, майка му ми подсказва: “Кажи му, че си по-голяма от него!”. Бях й изключително признателна, хубаво е да си обект на подобна женска солидарност.

Advertisements
No comments yet

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: