Skip to content

Дейр Истия: маслинови дървета, удавени в чужди отпадъчни води

April 11, 2012

Дейр Истия, старата част

Дейр Истия е палестинско селце, изстрадало много загуба на земя и жители. Според доклади от различни организации за спазване на човешките права около 10 000 обитатели на селото са го напуснали след войната от 1967г., която е и годината на началото на Окупацията. От тогава насам селото малко по малко губи и по-голямата част от земята си; на нея се построяват еврейски поселения. След 67г. много жители започват да работят в Израел, защото е по-рентабилно, и така оставят земята си необработвана с години. Израелските власти изземва земята им под претекста на закон от Османско време, опълномощяващ подобно изземване на некултивирани площи. Последните са определени от англичаните като “природни резервати” със същата цел по време на Британския мандат над Палестина.

поселението Ревава

Не мога да потисна асоциацията си с разразстващи се ракови образувания като гледам географска карта на ОН, изобразяваща поселенията в Западния бряг: цялата земя северно от Дейр Истия е погълната от огромни по площ поселения; днес те са осем на брой. Едно от тях, Ревава, построено върху територията на онова, което е било палестинското село Харес, се е проточило до Деир Истия днес. Земята била иззета чрез измама, на пример палестински собственици на земя  подписали документи на иврит, за които им било казано, че са разрешително за пътуване; в действителност това били договори, чрез които се отказват от земята си.

За пореден път се оказвам неподготвена за онова, което виждаме, докато придружаваме семейство от Дейр Истия до земята им. До този момент понятието “еврейски поселения” беше нещо абстрактно за мен, тъй като или ги виждах от далеч, или пък само оградите им от близо. Днес разбрах, че трябва да минем под Ревава, като между нас и поселението нямаше дори ограда, всъщност на практика бяхме вътре в него. “Скоро ще дойде охраната”, предупреди ни Науаф, главата на семейството от Дейр Истия, и едва го беше изрекъл, когато един военен джип се зададе зад гърба ни. Три войника слязоха от джипа, изглеждаха приятелски настроени, дали заради нашето присъствие или пък не. Науаф говори перфектен иврит, така че той комуникира с тях. Беше ми напрегнато от гледката на оръжията им и докато цялото ми внимание беше посветено на това да изглеждам невъзмутима и да се държа на положение, четири годишния син на Науаф направи нещо, за което никой не беше съвсем подготвен. Сякаш това беше най-естественото нещо на света,  той пристъпи напред към войниците, протегна ръка към стоящият най-отпред и му подари най-чаровната си детска усмивка. Вярвам, че за секунда в този момент всеки забрави за ролята си, това от чия страна беше, националността си.

Оказа се, че заселници  се обадили на армията, след като са видели нас, натрапниците, да вървим в близост до поселението им. Науаф имаше разрешително да бере маслините  си от 8 до 4 часа (отново: палестинци, чиято земя е в близост до еврейско поселение, се нуждаят от подобно разрешително, издавано от израелските окупационни власти), така че бяхме оставени на мира за момента.

Чакаше ме друга гледка – изненада обаче: земята на семейството беше изцяло подгизнала в смърдяща вода, която се оказва, че е отточната вода от канализацията на поселението над нас, Ревава.


Но нека направим кратка пауза тук, преди да продължим, за да обобщим униженията, на които бяхме подложени до този момент: най-напред ни се беше наложило да минем по неасфалтиран неравен път, нещо, което ни отне половин час. Науаф ни информира, че ако бяхме имали право да минем по новия път на заселниците, по който могат да минават единствено коли с жълта на цвят регистрация (която означава израелско гражданство), този половин час щял да бъде 5 минути (земята беше директно под този път). След това ни се наложи да бъдем разпитани от въоръжени мъже (по-скоро момчета) относно онова, което вършехме там (нарамили стълба и чували: мисля, че намеренията ни бяха ясни), при положение, че семейството вече си беше направило труда да се сдобие разрешително от държавата -окупатор, за да отиде до земята, която му принадлежи.  А сега трябваше да берем маслините като правим най-различни акробатически изпълнения, с цел да се протегнем над нечия мръсна отточна вода и така да достигнем някое зрънце. Повдигаше ми се от всичко това. Тази смрадлива вода бе превърнала земята в блато и бавно убива едно по едно дърветата.

Срещаме дядото, законният собственик на земята. Той е дошъл със своето муле през още по-заобиколен път и от нашия, страх го е да минава покрай поселението, от където бяхме дошли ние. За наша изненада говори малко английски, споделя, че е бил заможен земевладелец в Уади Кана (друго село, чиято земя е напълно замърсена от канализацията на поселения), но земята му от 400 дунама му е била отнета. Заселници от Ревава са го питали нееднократно дали бил им продал земята си тук, но той е непреклонен. “Дори земята ми да беше пълна само с камънаци, пак не бих я продал”. Дали те бяха отклонили курса на канализацията си нарочно, както подозира той,  в отговор на неговия отказ, е недоказуемо. Той завел дело срещу поселението и дори го спечелил, но мръсната вода просто си останала там. През целия ден той безмълвно наблюдава своите дървета-удавници и нищо не успя да го извади от неговите унес и скръб, включително и поканата ни за обяд.

Вечерта решаваме да останем да спим у семейството, за да спестим разходите за транспорт на следващия ден. Бях безкрайно щастлива сред тях, наблюдавайки простичкия им начин на живот. За вечеря ядем ужасно вкусни пълнени тиквички с ориз и след това цялата фамилия, братя, чичовци, съседи и т.н., сядаме в кръг около наргилето и приказваме. Един студент в Бир Зейт до мен ми каза: “Знаеш ли, на нас палестинците ни е отнето всичко. Земята ни, маслините ни, всичко това вече не ни принадлежи, търпим побоища. Единственото, което ни е останало, е въздухът, който дишаме. Благодарни сме, когато хора като вас идват да ни помогнат, дори и с малко. Онова, което има значение, е че сте тук и ни давате надежда. Благодаря”.

Advertisements
No comments yet

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: