Skip to content

До какво води отказът да се постъпи в израелската армия?

April 18, 2012

“Пионерите на един свят без война са [младежите], които отказват военна служба”   — Алберт Айнщайн

Ноам Гур

В Израел военната служба е 24 месеца за жените и 36 месеца за мъжете. Освободените израелски граждани са единствено ултрарелигиозните евреи, палестинците с израелеско гражданство(останали в Ерусалим след 48г.), всички неевреи, бременните или омъжени жени. До навършването на 42-та си година всички мъже подлежат на едномесечен запас всяка година, а жените – до навършването на 24 годишна възраст. Отказът да се отслужи военната служба може да бъде продиктуван или от пацифистки и антивоенни убеждения, или от несъгласие с политиките на израелското правителство, като окупацията над Западния бряг. Тук ще говорим именно за една млада израелка, която по силата на убежденията си не постъпва във въоръжените израелски сили.

Преди малко повече от месец 18 годишната израелка Ноам Гур публично обяви своето намерение да откаже задължителната военна служба в израелската армия. В отворено писмо тя заяви:

“Отказвам да бъда част от израелската армия, която, от момента на създаването си, се е ангажирала с доминирането над друг народ, в ограбване и тероризиране на цивилно население, намиращо се под неин контрол”(Mondoweiss, 12 March 2012).

Датата за нейното мобилизиране беше преди два дни, на 16 април. На този ден Ноам бе осъдена на десет дни затвор чрез бърз съдебен процес, след като заявила пред Бюрото по мобилизация отказа си да служи в израелската армия. След изтичането на тези десет дни тя трябва да се яви отново пред същото бюро и да декларира още веднъж, че отказва да бъде част от една армия-окупатор. При това тя ще бъде осъдена повторно; тази процедура ще се повтаря отново и отново, докато или тя, или армията се предаде. Ако тя склони първа да бъде мобилизирана, ще трябва да се срещне с военен психолог и да го убеди, че е психологически годна за служба. Ако армията се предаде(нещо, което обаче не се е случвало от много време), Ноам ще бъде освободена поради “неспособност да се впише” или поради “провал в напасването ”. Има и малка вероятност армията да реши да я осъди, което би могло да доведе до значително по-дълго време затвор (най-дългото време, на което е бил осъждан израелски гражданин, отказал военна служба, е две години, през 2003г.). Тук следва да се отбележи, че многократното осъждане за едно и също нарушение, се счита за незаконно според ОН и представлява сериозно нарушение на човешките права. Последният известен отказал да служи израелски гражданин (друз-палестинец) трябвало да премине през седем кръга затвор, преди да бъде освободен най-накрая от армията.

Профил снимката на Ноам в Туитър

Преди броени седмици Ноам Гур бе самотен пионер, поел по пътя на съживяване движението на изреалците, дръзнали да откажат военна служба в Израел – движение, напълно замряло след 2009г. Оказва се, че не е толкова сама, колкото изглежда. След като бе интервюирана за няколко онлайн медии, с нея се свързали още трима израелци, взели решението да откажат да служат поради различни причини, и четиримата започват да координират действията си. Единият се противопоставя на мобилизацията си заради израелската окупация над Западния бряг, вторият е бивш офицер, който е преминал на другата страна, и отказва да се върне към служба в запаса, а третият е пацифист. Докато последният е освободен от служба, то първите двама, като Гур, ще трябва по всяка вероятност да прекарат неопределено време в затвора.

Отказът да се отслужи военна служба в Израел не означава единствено това човек да се загуби в лабиринта на израелската правна система. Той е в почти всички случаи осъждане и от собственото ти семейство, приятели, общество, и не на последно място: заплаха над сигурността на живота. Да се вземе подобно смело решение на 18 годишна възраст, безспорно изисква неимоверни сила на духа и зрялост. Ето какво отговаря Ноам на въпроса какво я е довело до тук:

“Когато бях на около 15 години започнах да разбирам какво наистина се случва в Палестина и Израел, след като години наред ми бяха разказвани страховити истории и лъжи от образователната система, семейството ми и от израелското общество като цяло. На този етап вярвах, че нещо като “просветена окупация” може да съществува – с други думи, че ще постъпя в армията и ще й служа където и да съм изпратена, но ще го направя със съчувствие, съжаление и “усмивка”, че няма да нараня никого без причина,  ще отказвам да се подчинявам на незаконни нареждания и т.н.

Този етап отмина бързо, когато разбрах, че няма такова нещо като просветена окупация, и че за да се спре окупацията и да се работи за мир, трябва да реша да не служа в окупираните територии. Тази фаза отмина доста бързо също.

Когато бях на около 16, разбрах, че единственият верен път на действие беше да откажа напълно да бъда част от военните сили”.

Advertisements
No comments yet

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: