Skip to content

Ненасилствената съпротива в Палестина

April 23, 2012

Махатма Ганди

“Там където има избор само между малодушие и насилие, бих посъветвал насилие… Но вярвам, че ненасилието безкрайно превъзхожда насилието.”   –Ганди

—-из книгата на Mazin B. Qumsiyeh Popular Resistance in Palestine, A History of Hope and Empowerment

Ако говорим за употребата на ненасилие срещу потиснически режим, сме длъжни да започнем с поне споменаване на Мохандас Ганди и неговата безспорна роля за свалянето на британския мандат в Индия. Именно от него тръгва идеята за употреба на ненасилствени методи от цивилното население на една държава. Той развива идеята за satyagraha, от санскрит: satya истина и graha непоколебимост. Тази идея включва много повече от това да се казва истината и се счита за активна форма на желанието за саможертва с цел постигане на справедливост.  Другата идея на Ганди, ахимса означава на санскрит смесица от любов, искреност, неагресивност и мир. А ето част от това, което Ганди казва по отношение на Палестинския казус:

 «Няма съмнение, че [евреите в Палестина] са тръгнали по грешен път. Палестина като библейско понятие не е географски памфлет. Тя е в сърцата им. Но ако трябва да гледат на географската Палестина като свой национален дом, то е погрешно да влязат в нея под сянката на британското оръжие. Един религиозен акт не може да бъде извършен с помощта на щика на бомбата. Те могат да се заселят в Палестина само с благоволението на арабите. Трябва да се стремят да спечелят арабското сърце.”

Това може и да е било вярно през 1938г., но днес имаме 70 години от болезнена история и нови реалности. От единадесет милионното палестинско население по света, седем милиона са бежанци или разселени хора. Днес оставащите палестинци живеят или като второкласни жители в Израел, или под окупация и без гражданство в продължаващата да се смалява палестинска територия (по-малко от 10 процента от историческа Палестина).

Ненасилствената съпротива в Палестина под формата на танц

Изпълнената с красноречиви примери история от ненасилствена съпротива в Палестина е била и продължава да бъде, преобладаващо или дори напълно, извън международния медиен фокус. Същата е съдбата и на онова, което мнозинството палестинци твърдят, че желаят в действителност, а именно: свобода и право на завръщане, а не някакво знаме, веещо се над парче земя, наречено държава. Рядко чуваме и за далеч по-смъртоносното насилие, извършвано в името осъществяването на еврейска държава на земя, в която преди 1917г. еврейското население е било по-малко от 7%.

През последните две десетилетия ненасилствената съпротива в Палестина се възприема все повече и повече като похват. Тази съпротива е била и продължава да бъде насочена срещу ционистката цел една централна част от арабския свят, една мултиетническа  и мултирелигиозна държава, да бъде превърната в изцяло еврейска. След почти 130 години от политически ционизъм е трудно да се мисли за палестинците без асоциацията за съпротива. Заради условностите, наложени от западната медия, за мнозинството от нас тази асоциация е предимно свързана с въоръжена съпротива.

Както по време на Британския мандат, така и след 1948г. въоръжената съпротива на палестинците е била използвана като оправдание за брутално отношение към населението, неговото по-нататъшно изкореняване, разрушаване на домовете и земите му. По традиция “ционистският отговор” на атака, извършена над еврейските заселници , е да изсели повече палестинци и да построи повече поселения. Колонизаторите винаги използват насилие, защото е единственият метод да изселят хора от земите им, докато онези, които са колонизирани, имат избора да се съпротивляват и по други начини. Психологически изследвания, извършени върху самоубийствени атентатори показват, че извършителите са водени не от националистически идеологии, а главно от желание за мъст(след като домовете им са били разрушени, роднини – ранени, земя или работа – иззета).

Джамията Ибрахими в Хеброн, където през 1994г. еврейският заселник Барух Голдщайн застрелва 29 палестинци по време на петъчната молитва. От тогава насам тази джамия е разделена на две части: едната е джамия, а другата синагога, и достъпът от нея се контролира от израелската армия

Народната ненасилствена съпротива всъщност може да бъде по-рискована от въоръжената; практикуващите я  имат на свое разположение единствено своите тела. Безброй много палестинци са били убити по този начин. Дори и американска студентка, Рейчъл Кори, е убита докато стои пред израелски булдозер, опитвайки се да възпрепятства разрушаването на палестински дом в Газа (това е необичаен случай, докато палестинци са убивани често). Хиляди палестински граждани са убити и десетки хиляди ранени само заради това, че са палестинци в Палестина, без да са упражнявали никакъв вид съпротива. От тук може да заключим, че  оставането в Палестина е ненасилствена съпротива само по себе си. Над 650 000 палестинци (40% от мъжкото население в окупираните територии) са прекарали време в израелски затвор в някакъв етап от живота си. Над 5000 домове са разрушени само през последните седем години и стотици палестинци са умрели в резултат на това, че им е оказана медицинска помощ. Онова, което е изненадващо, е не размера на въоръжената съпротива, а на несломимия дух и невъоръжена съпротива сред палестинците. Все пак, първият самоубийствен атентат се случва през април 1994, около 100 години след началото на ционистката колонизаторска програма. Освен това, този самоубийствен атентат се случва 40 дни след като израелски колонизатор –заселник (американец) влиза в джамия в Хеброн и убива 29 палестинци, включително деца, и ранява много други. Израелското правителство отговаря като наказва не расисткото движение на заселниците, а палестинците в Хеброн, което води до по-нататъшна етническа чистка и икономическа разруха, за да се направи живота на заселниците по-удобен.

И докато чуваме от всякъде за войнственото лице на исляма, нека на забравяме за онези мюсюлмани, които вярват, че истинските устои на религията им са в съзвучие както с принципите на човешките права и универсална справедливост, така и с народната съпротива срещу тиранията. Мюсюлманският поздрав е assalamu alaykum (мир вам), от Коран 10:10: “…а поздравът им там ще бъде: “Мир!”. Отвъдното се описва като свят, в който не се говорят празнословия, а единствено думата за мир: “Не слушат там празнословия, а само “Мир!”(19:62). Напомня им се и, че “Аллах призовава към Дома на мира” (Коран 10:25). Вярващите са : “..които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават];(Коран 25:63) Бог не обича онези, които подпалват войни и конфликти: «Всякога, щом разпалят огън за война, Аллах го угасява. И се устремяват по земята за развала, а Аллах не обича сеещите развала.”(5:64)

Но ислямът не е пасивен: “О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали е богат или беден ­ Аллах е най-достоен за всеки от тях. И не следвайте страстта, за да не се отклоните! И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] ­ сведущ е Аллах за вашите дела.” (Коран 4:135)

Повече материали за ненасилствена съпротива като цяло и палестинската в частност:

  • книгата на Peter Ackerman и Jack Duvall, както и едноименният филм по нея: A Force More Powerful: A century of nonviolent resistance
  • филмът Cultures of Resistance, чиято премиера в САЩ бе наскоро
Advertisements
No comments yet

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: